5.06.2007 г., 10:38

Слепота,Тъмнина и Светлина

1.5K 0 4
Толкова години Слепота
и лутане в Тъмното...
Разминаване със сенки,
с празни тела.
Тук-таме намираш някого
и хоп... оказва се заблуда,
призрак някакъв, който
предпочита Слепота пред
Светлина.
И аз се лутах в таз Тъма и
търсих лъч Светлина.
Намерих я...
Открих я... тя беше скрита
палаво в очите ти.
Протегнах ръка и сега вървя
заедно с твойта Светлинка.
Спокйно е и топло.
Настръхвам, когато се сблъсквам,
(но вече с тебе),
всеки ден с таз човешка
студена Слепота.
Тя не може вече да ме стигне,
а ако се опита, ти за миг я
изгаряш и изпепеляваш...

Така, като си до мене,
по-лесно ми е да ги победя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Лунна сенчице
  • Определено!Ицо е прав!Слушай го,той е прекрасен!Приятел и половина е мила!Поздравления и за този стих,Теди!
  • благодаря
  • С подходящия човек до себе си по-лесно се преодоляват трудностите.
    Хареса ми, Теди!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...