5.06.2007 г., 10:38

Слепота,Тъмнина и Светлина

1.5K 0 4
Толкова години Слепота
и лутане в Тъмното...
Разминаване със сенки,
с празни тела.
Тук-таме намираш някого
и хоп... оказва се заблуда,
призрак някакъв, който
предпочита Слепота пред
Светлина.
И аз се лутах в таз Тъма и
търсих лъч Светлина.
Намерих я...
Открих я... тя беше скрита
палаво в очите ти.
Протегнах ръка и сега вървя
заедно с твойта Светлинка.
Спокйно е и топло.
Настръхвам, когато се сблъсквам,
(но вече с тебе),
всеки ден с таз човешка
студена Слепота.
Тя не може вече да ме стигне,
а ако се опита, ти за миг я
изгаряш и изпепеляваш...

Така, като си до мене,
по-лесно ми е да ги победя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Лунна сенчице
  • Определено!Ицо е прав!Слушай го,той е прекрасен!Приятел и половина е мила!Поздравления и за този стих,Теди!
  • благодаря
  • С подходящия човек до себе си по-лесно се преодоляват трудностите.
    Хареса ми, Теди!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...