Jun 5, 2007, 10:38 AM

Слепота,Тъмнина и Светлина

  Poetry
1.5K 0 4
Толкова години Слепота
и лутане в Тъмното...
Разминаване със сенки,
с празни тела.
Тук-таме намираш някого
и хоп... оказва се заблуда,
призрак някакъв, който
предпочита Слепота пред
Светлина.
И аз се лутах в таз Тъма и
търсих лъч Светлина.
Намерих я...
Открих я... тя беше скрита
палаво в очите ти.
Протегнах ръка и сега вървя
заедно с твойта Светлинка.
Спокйно е и топло.
Настръхвам, когато се сблъсквам,
(но вече с тебе),
всеки ден с таз човешка
студена Слепота.
Тя не може вече да ме стигне,
а ако се опита, ти за миг я
изгаряш и изпепеляваш...

Така, като си до мене,
по-лесно ми е да ги победя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Лунна сенчице
  • Определено!Ицо е прав!Слушай го,той е прекрасен!Приятел и половина е мила!Поздравления и за този стих,Теди!
  • благодаря
  • С подходящия човек до себе си по-лесно се преодоляват трудностите.
    Хареса ми, Теди!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....