5 jun 2007, 10:38

Слепота,Тъмнина и Светлина

  Poesía
1.5K 0 4
Толкова години Слепота
и лутане в Тъмното...
Разминаване със сенки,
с празни тела.
Тук-таме намираш някого
и хоп... оказва се заблуда,
призрак някакъв, който
предпочита Слепота пред
Светлина.
И аз се лутах в таз Тъма и
търсих лъч Светлина.
Намерих я...
Открих я... тя беше скрита
палаво в очите ти.
Протегнах ръка и сега вървя
заедно с твойта Светлинка.
Спокйно е и топло.
Настръхвам, когато се сблъсквам,
(но вече с тебе),
всеки ден с таз човешка
студена Слепота.
Тя не може вече да ме стигне,
а ако се опита, ти за миг я
изгаряш и изпепеляваш...

Така, като си до мене,
по-лесно ми е да ги победя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Лунна сенчице
  • Определено!Ицо е прав!Слушай го,той е прекрасен!Приятел и половина е мила!Поздравления и за този стих,Теди!
  • благодаря
  • С подходящия човек до себе си по-лесно се преодоляват трудностите.
    Хареса ми, Теди!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...