Слепота,Тъмнина и Светлина
и лутане в Тъмното...
Разминаване със сенки,
с празни тела.
Тук-таме намираш някого
и хоп... оказва се заблуда,
призрак някакъв, който
предпочита Слепота пред
Светлина.
И аз се лутах в таз Тъма и
търсих лъч Светлина.
Намерих я...
Открих я... тя беше скрита
палаво в очите ти.
Протегнах ръка и сега вървя
заедно с твойта Светлинка.
Спокйно е и топло.
Настръхвам, когато се сблъсквам,
(но вече с тебе),
всеки ден с таз човешка
студена Слепота.
Тя не може вече да ме стигне,
а ако се опита, ти за миг я
изгаряш и изпепеляваш...
Така, като си до мене,
по-лесно ми е да ги победя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
