Следва продължение
Да ти говоря ли за Нея още?
Не мога да я сместя в цяла книга,
ни в някакви си там хиляда нощи...
За Любовта и цял живот не стига!
И нищо, че във тази нощ мъглива
си имам само този лист безмълвен
отново самотата ме завива
и пáри по душата като въглен
онази луда мисъл, че там някъде
на хиляди въздишки разстояние
едно сърце ме търси мен, и чака ме
да споделим най-сладкото мълчание...
Да ти говоря ли за Нея още?
Аз знам, че съм родена да обичам!
И някога (дано в този живот е!)
и аз ще бъда нечие момиче,
и аз ще бъда нечия причина
и поводът за нежност, вдъхновение...
Мечти... Но стоплят тази нощ мъглива...
Сега заспивам...
Следва продължение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
