15.01.2018 г., 2:00  

Следва продължение

1.2K 13 13

Да ти говоря ли за Нея още?

Не мога да я сместя в цяла книга, 

ни в някакви си там хиляда нощи...

За Любовта и цял живот не стига! 

И нищо, че във тази нощ мъглива

си имам само този лист безмълвен

отново самотата ме завива

и пáри по душата като въглен

онази луда мисъл, че там някъде

на хиляди въздишки разстояние

едно сърце ме търси мен, и чака ме

да споделим най-сладкото мълчание...

Да ти говоря ли за Нея още?

Аз знам, че съм родена да обичам!

И някога (дано в този живот е!)

и аз ще бъда нечие момиче,

и аз ще бъда нечия причина 

и поводът за нежност, вдъхновение...

Мечти... Но стоплят тази нощ мъглива...

Сега заспивам...

Следва продължение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....