Следва продължение
Да ти говоря ли за Нея още?
Не мога да я сместя в цяла книга,
ни в някакви си там хиляда нощи...
За Любовта и цял живот не стига!
И нищо, че във тази нощ мъглива
си имам само този лист безмълвен
отново самотата ме завива
и пáри по душата като въглен
онази луда мисъл, че там някъде
на хиляди въздишки разстояние
едно сърце ме търси мен, и чака ме
да споделим най-сладкото мълчание...
Да ти говоря ли за Нея още?
Аз знам, че съм родена да обичам!
И някога (дано в този живот е!)
и аз ще бъда нечие момиче,
и аз ще бъда нечия причина
и поводът за нежност, вдъхновение...
Мечти... Но стоплят тази нощ мъглива...
Сега заспивам...
Следва продължение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
