Сливане
Докосвам устна мекота,
отпивам топлината дъхава,
пригалвам те с една мечта -
да разцъфтя по тебе мъхове...
Разливам страсти - водопад
по белите овали парещи
и шепотите ти трептят
в едно безвремие изгарящо.
Навлизам в женския ти свят,
политам в друго измерение -
един любовен необят
крещи от зов за сътворение...
От светлина изгубвам взор
и с ритъм на вселенско вливане
събуждам мъжки неумор,
докосващ всеки миг изстиване...
Пропадаме във вечността –
и взела моя смисъл днешен,
щастлива си като река,
понесла кълн в земята грешна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
