9.01.2016 г., 21:15

Сливане

766 0 0

Подари ми дъх от твоето дихание,
Толкова близък, че да ме заболи.
И в казващо всичко мъгливо мълчание
Нека от болка любов се роди.
Самотно небе над теб ще разстеля-
В очите ти моят дъжд да вали.
Щом твоите залези тихичко тлеят
В моите липси ще липсваш и ти.
Сляпо докосване, никакви спомени.
Танц във изгряващо утро.
До вчера мойте сълзи неотронени.
И твоите есенни капки от утре.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....