Сложно е...
Сложно е... Не искам вече,
сърцето ми да бие бързо,
щом те видя да стоиш пред мен,
да те гледам колко много се вълнуваш,
да усещам близостта ти;
Разреши ми да ти кажа, колко те обичам,
а после си иди...
И назад ме остави!
Като забравен спомен след дъждовен ден,
като изхабената любов, от която имам нужда!
Не, трябва да се спреш! Не споделяй!
Какво ще стане между нас?
Това теб не те терзай.
Светът изгуби красотата своя,
щом не сме двама, щом не си до мен!
Моля те, влез във моя свят!
Нека се изгубим в него,
Ще ти хареса, обещавам.
Ако ли не, тогава ще те пусна.
И ти ще си отидеш, знам.
Като забравен спомен след дъждовен ден.
Като изхабената любов, от която имаш нужда...
© Християн Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това теб не те дерзай.
??/
Що е то?
Терзай ли трябва да е или така?
Не долавям смисъла.
Само това мога да кажа, защото като цяло е хубаво! -
Струва ми се, че този стих е изпълнен с много болка. Дано това да не се отнася и за сърцето ти. Бъди много обичана! ~Успех~
-
"Това теб не те дерзай." - това ме хвърли в дълбок размисъл... какво ли значи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нека се изгубим в него,
Ще ти хареса, обещавам."
Това е добро!
А колкото до построение, ритмика и все пак рима ... аз лично съм си позволявала подобни разсъждения само с 1 човек, много близък за мен,много отдавна... Тогава беше велико. Пишехме заедно и всеки изживяваше пожарите на другия...Сега се притеснявам.
Но ти пожелавам да срещнеш такива хора. Много е силно, когато влезеш в синхрон с някой...
Пожелавам ти го!