Aug 28, 2007, 8:54 PM

Сложно е...

  Poetry
765 0 4

Сложно е... Не искам вече,

сърцето ми да бие бързо,

щом те видя да стоиш пред мен,

да те гледам колко много се вълнуваш,

да усещам близостта ти;

Разреши ми да ти кажа, колко те обичам,

а после си иди...

И назад ме остави!

Като забравен спомен след дъждовен ден,

като изхабената любов, от която имам нужда!

Не, трябва да се спреш! Не споделяй!

Какво ще стане между нас?

Това теб не те терзай.

Светът изгуби красотата своя,

щом не сме двама, щом не си до мен!

Моля те, влез във моя свят!

Нека се изгубим в него,

Ще ти хареса, обещавам.

Ако ли не, тогава ще те пусна.

И ти ще си отидеш, знам.

Като забравен спомен след дъждовен ден.

Като изхабената любов, от която имаш нужда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Моля те, влез във моя свят!
    Нека се изгубим в него,
    Ще ти хареса, обещавам."

    Това е добро!
    А колкото до построение, ритмика и все пак рима ... аз лично съм си позволявала подобни разсъждения само с 1 човек, много близък за мен,много отдавна... Тогава беше велико. Пишехме заедно и всеки изживяваше пожарите на другия...Сега се притеснявам.
    Но ти пожелавам да срещнеш такива хора. Много е силно, когато влезеш в синхрон с някой...
    Пожелавам ти го!
  • Това теб не те дерзай.

    ??/
    Що е то?
    Терзай ли трябва да е или така?
    Не долавям смисъла.
    Само това мога да кажа, защото като цяло е хубаво!
  • Струва ми се, че този стих е изпълнен с много болка. Дано това да не се отнася и за сърцето ти. Бъди много обичана! ~Успех~
  • "Това теб не те дерзай." - това ме хвърли в дълбок размисъл... какво ли значи.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...