27.05.2016 г., 15:12

Слова

664 1 4

С ухания на липов цвят
те прегръщам,
и тази нощ
нежни слова
шептя в ухото ти.


И тази нощ, макар студена,
дори когато
луната се отдалечи,
и звездите спират
да греят
с такава яркост.


Постави тялото си
бавно, тихо,
обвито в коприни
и въздишки,
дихания.


В тази нощ
на сливане,
на копнежи
и страдания,
нека бъдем заедно,
и след това изчезнем,
както и преди
сме правили,
мил мой блян...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....