27.05.2016 г., 15:12

Слова

668 1 4

С ухания на липов цвят
те прегръщам,
и тази нощ
нежни слова
шептя в ухото ти.


И тази нощ, макар студена,
дори когато
луната се отдалечи,
и звездите спират
да греят
с такава яркост.


Постави тялото си
бавно, тихо,
обвито в коприни
и въздишки,
дихания.


В тази нощ
на сливане,
на копнежи
и страдания,
нека бъдем заедно,
и след това изчезнем,
както и преди
сме правили,
мил мой блян...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...