27.05.2016 г., 15:12

Слова

669 1 4

С ухания на липов цвят
те прегръщам,
и тази нощ
нежни слова
шептя в ухото ти.


И тази нощ, макар студена,
дори когато
луната се отдалечи,
и звездите спират
да греят
с такава яркост.


Постави тялото си
бавно, тихо,
обвито в коприни
и въздишки,
дихания.


В тази нощ
на сливане,
на копнежи
и страдания,
нека бъдем заедно,
и след това изчезнем,
както и преди
сме правили,
мил мой блян...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...