23.12.2007 г., 18:11

Словата от сърцето ми(на най-добрия ми приятел)

787 0 7
Здравей... едва ли искаш да ме чуеш,
но нещо в мен крещи,
горещо аз те моля,
словата от сърцето ми чети...
Чети, защото зная, че не ще ме чуеш инак,
чети, защото ще умра,
чети, защото миналото с мен умира,
чети, защото искам да те спра...
Преди, си спомням, бяхме неразделни,
чертаехме със часове мечтите смели,
светът за нас не беше лесен,
но опора си бяхме във дните на тежест...
Преди споделях с тебе всичките си тайни,
дори в смеха лъжовен виждаше как плача,
а обичах те, ти знаеш, че безкрайно,
но сега все повече усещам, че те губя...
Ти бе за мене всичко,
моят най-добър приятел,
семейство и любов,
не просто глух слушател...
Ти винаги си бил
най-прекрасен, най-мил,
дълбока рана, неразбрана,
най-искрена любов... неизживяна.
Вричам се, но винаги те търся,
в сърцето нож и роза дива,
надежда тайна и копнеж,
спомен траен, с който съм по-жива...
От малка те обикнах, свикнах
със едни очи любими,
безкрайно честни и небесно сини...
И чакам тез очи да ме помилват,
в все по-редките ни срещи да ми се усмихнат...
ти знаеш, че това ми стига,
щастлив пак да те видя
и спокойна аз да си отида...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...