Словата от сърцето ми(на най-добрия ми приятел)
Здравей... едва ли искаш да ме чуеш,
но нещо в мен крещи,
горещо аз те моля,
словата от сърцето ми чети...
Чети, защото зная, че не ще ме чуеш инак,
чети, защото ще умра,
чети, защото миналото с мен умира,
чети, защото искам да те спра...
Преди, си спомням, бяхме неразделни,
чертаехме със часове мечтите смели,
светът за нас не беше лесен,
но опора си бяхме във дните на тежест...
Преди споделях с тебе всичките си тайни,
дори в смеха лъжовен виждаше как плача,
а обичах те, ти знаеш, че безкрайно,
но сега все повече усещам, че те губя...
Ти бе за мене всичко,
моят най-добър приятел,
семейство и любов,
не просто глух слушател...
Ти винаги си бил
най-прекрасен, най-мил,
дълбока рана, неразбрана,
най-искрена любов... неизживяна.
Вричам се, но винаги те търся,
в сърцето нож и роза дива,
надежда тайна и копнеж,
спомен траен, с който съм по-жива...
От малка те обикнах, свикнах
със едни очи любими,
безкрайно честни и небесно сини...
И чакам тез очи да ме помилват,
в все по-редките ни срещи да ми се усмихнат...
ти знаеш, че това ми стига,
щастлив пак да те видя
и спокойна аз да си отида...
но нещо в мен крещи,
горещо аз те моля,
словата от сърцето ми чети...
Чети, защото зная, че не ще ме чуеш инак,
чети, защото ще умра,
чети, защото миналото с мен умира,
чети, защото искам да те спра...
Преди, си спомням, бяхме неразделни,
чертаехме със часове мечтите смели,
светът за нас не беше лесен,
но опора си бяхме във дните на тежест...
Преди споделях с тебе всичките си тайни,
дори в смеха лъжовен виждаше как плача,
а обичах те, ти знаеш, че безкрайно,
но сега все повече усещам, че те губя...
Ти бе за мене всичко,
моят най-добър приятел,
семейство и любов,
не просто глух слушател...
Ти винаги си бил
най-прекрасен, най-мил,
дълбока рана, неразбрана,
най-искрена любов... неизживяна.
Вричам се, но винаги те търся,
в сърцето нож и роза дива,
надежда тайна и копнеж,
спомен траен, с който съм по-жива...
От малка те обикнах, свикнах
със едни очи любими,
безкрайно честни и небесно сини...
И чакам тез очи да ме помилват,
в все по-редките ни срещи да ми се усмихнат...
ти знаеш, че това ми стига,
щастлив пак да те видя
и спокойна аз да си отида...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
