Словесна медитация
Затвори очи.
Още ли си ти
или имаш други черти?
Спри се за момент. Помисли.
С какви думи се описваш?
Чрез тях ли искаш да се виждаш?
Почакай в тишината,
но не търси веднага светлината.
Виж себе си чрез думи само,
но не само с доброто и желано.
Изреждай думи чужди и твои,
нека се сипят като порои!
Някои са били истина преди,
но сега дали?
Някои усещаш в хармония
с твоята лична симфония,
други като затихващо ехо
от дни във времето далеко.
Други – нищо повече от шум,
разсейващ пътя на твоя ум.
Думите са страшна сила
не една империя покорила!
Думите са и звяр, и цар,
но и прекрасен дар!
Но чакай, спри!
При словото твое и чуждо се върни!
Ако думи твои нямаш,
неизбежно онемяваш,
без чужди полудяваш,
а без нови оглупяваш!
Кои са думите, тогава,
с които душата разполага?
Отговор нямам, читателю мил,
но не бъди така унил.
Има една мисъл,
доближила ме до смисъл.
Родените от истината думи
никой не ще да ги погуби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
