Затвори очи.

Още ли си ти

или имаш други черти?

Спри се за момент. Помисли.

С какви думи се описваш?

Чрез тях ли искаш да се виждаш?

Почакай в тишината,

но не търси веднага светлината.

Виж себе си чрез думи само,

но не само с доброто и желано.

Изреждай думи чужди и твои,

нека се сипят като порои!

Някои са били истина преди,

но сега дали?

Някои усещаш в хармония

с твоята лична симфония,

други като затихващо ехо

от дни във времето далеко.

Други – нищо повече от шум,

разсейващ пътя на твоя ум.

Думите са страшна сила

не една империя покорила!

Думите са и звяр, и цар,

но и прекрасен дар!

Но чакай, спри!

При словото твое и чуждо се върни!

Ако думи твои нямаш,

неизбежно онемяваш,

без чужди полудяваш,

а без нови оглупяваш!

Кои са думите, тогава,

с които душата разполага?

Отговор нямам, читателю мил,

но не бъди така унил.

Има една мисъл,

доближила ме до смисъл.

Родените от истината думи

никой не ще да ги погуби!