Словесна медитация
Затвори очи.
Още ли си ти
или имаш други черти?
Спри се за момент. Помисли.
С какви думи се описваш?
Чрез тях ли искаш да се виждаш?
Почакай в тишината,
но не търси веднага светлината.
Виж себе си чрез думи само,
но не само с доброто и желано.
Изреждай думи чужди и твои,
нека се сипят като порои!
Някои са били истина преди,
но сега дали?
Някои усещаш в хармония
с твоята лична симфония,
други като затихващо ехо
от дни във времето далеко.
Други – нищо повече от шум,
разсейващ пътя на твоя ум.
Думите са страшна сила
не една империя покорила!
Думите са и звяр, и цар,
но и прекрасен дар!
Но чакай, спри!
При словото твое и чуждо се върни!
Ако думи твои нямаш,
неизбежно онемяваш,
без чужди полудяваш,
а без нови оглупяваш!
Кои са думите, тогава,
с които душата разполага?
Отговор нямам, читателю мил,
но не бъди така унил.
Има една мисъл,
доближила ме до смисъл.
Родените от истината думи
никой не ще да ги погуби!
