21.10.2025 г., 9:59

Сложните задачи

139 0 0

Все логически задачи

към нас животът влачи –

въпросите ни парят

и често се повтарят.

 

Отговорите знаем,

дали ще ги признаем?

Сред толкова варианти

все сме дебютанти.

 

Мозъкът ни свири

по стръмните баири,

клепачите са свити

над бузите изпити.

 

Нашите палитри

побират малко литри.

Препълним ли ги ние,

това ще ни убие.

 

Нека да се смеем,

това поне умеем,

на сложните задачи

не сме им разбирачи.

 

Смехът ни е сила,

сложността разбила –

в простите задачи

човекът нещо значи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...