Сложните задачи
Все логически задачи
към нас животът влачи –
въпросите ни парят
и често се повтарят.
Отговорите знаем,
дали ще ги признаем?
Сред толкова варианти
все сме дебютанти.
Мозъкът ни свири
по стръмните баири,
клепачите са свити
над бузите изпити.
Нашите палитри
побират малко литри.
Препълним ли ги ние,
това ще ни убие.
Нека да се смеем,
това поне умеем,
на сложните задачи
не сме им разбирачи.
Смехът ни е сила,
сложността разбила –
в простите задачи
човекът нещо значи.
© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used