Случайна среща
Случайна среща
На малка гара влакът спря.
Погледнах през прозореца отсреща.
Девойка мила там видях
и в този миг потрепнах.
Погледна ме. Усмихна се дори.
Аз вече бях пленен.
И между нас прехвръкнаха искри.
(Ще помня този ден.)
Със жаден поглед я изпивах.
Потъвах в нейните очи.
Целувах я, почти бе истинско.
Рояха се във мен мечти...
Но влакът тръгна и отнесе
любимото момиче.
Реалност ли, мираж ли беше?
Не знам. Но го обикнах.
Сега е вече спомен мил
девойката от влака.
Във друга аз я преоткрих.
Така Тя в мен остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашо Маринов Всички права запазени
