Случайна среща
Изминаха дванадесет години,
но още мъчиш нощния ми сън.
Нахлуваш в мен, рисуваш ми картини,
а спомен бе, захвърлен тихо вън.
И тази нощ отново те сънувах...
Случайна среща, шумен булевард,
говорех бързо, още те жадувах
и гледах как не влизаме в стандарт.
За миг ме завъртя аеровъртежът,
когато спря, отново бях сама...
Отчаяно се взирах във вървежа,
на хората във многобройните лица.
Безпомощна, отчаяна и гола,
събудих се обляна във сълзи,
не исках с толкоз малка роля,
да ме запомнят твоите очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
