Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
Feb 10, 2009, 8:57 PM

Случайна среща

  Poetry » Love
1.3K 0 16

Изминаха дванадесет години, 
но още мъчиш нощния ми сън.
Нахлуваш в мен, рисуваш ми картини,
а спомен бе, захвърлен тихо вън.

И тази нощ отново те сънувах... 
Случайна среща, шумен булевард,
говорех бързо, още те жадувах 
и гледах как не влизаме в стандарт.

За миг ме завъртя аеровъртежът,
когато спря, отново бях сама... 
Отчаяно се взирах във вървежа,
на хората във многобройните лица.  

Безпомощна, отчаяна и гола,
събудих се обляна във сълзи, 
не исках с толкоз малка роля,
да ме запомнят твоите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0