На сутринта когато я видях
за две секунди само изтрезнях!
Че бях натряскан чак до козирката
какво ми е виновна тя, горката?
Дошла е с мен. Поканил съм я явно,
ала от тук на там не е забавно!
Щом до мен се буди сутринта,
явно тук била е през нощта!
Погледнах я – не беше хубавица!
Май беше крокодилската царица!
Очите като фарове на „Зил“!
Огромни! Точно в крокодилски стил!
Устата, Боже, тя била зъбата!
Езикът и като татарски меч!
Вярно, крокодил е във главата!
А тялото-скумрия във гювеч!
О, ужас! Гледам – абе крокодилка!
За крокодилите си е мечта!
А аз, като хлапе във проходилка
се тикнах в крокодилската уста!
Така е! Алкохолът не прощава!
Сега къде ли да се потопя!?
А тя главата само си подава
и казва: хайде, мили, тук ела!
От този ден обичам крокодили!
Та те били страхотни същества!
При майка си и двете са се свили,
а аз съм крокодилски, горд баща!
27.10.2021 г.
© Георги Иванов Всички права запазени