11.03.2017 г., 18:11

Случайна стреща

600 0 8

Една женица – стара мила,

вчера срещнах във града.

Тъй случайно спря се и ми каза:

— Спри се бе, човече!

Усмихни се, премахни

горчилката от теб.

Виж, животът продължава,

па макар че в теб душата страда.

Усмихни се, продължи...

И ще видиш... Ще ти провърви.

Цяла вечер не заспах.

Мислех за жената, която случайно видях.

Съвета неин смятам да изпълня аз.

Да се усмихна и да продължа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Руми!!!☺☺☺Благодаря че сподели!
  • Послушай мъдростта на старата жена и няма да сгрешиш! Поздравления, Ангел!
  • Благодаря мила че намина!Хубава вечер Силве!
  • Усмивка и от мен, пролетта чука на вратата
  • Така е Веси !А може би защото и пролетта се пробужда!Хубав и усмихнат ден!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....