Случайна тъга
Тъга случайна тихо пропълзя,
промъкна се виновна сянка в мрака,
издебна ме зад облака сълза,
небето ме прегърна и заплака…
Бездомен спомен тайно в мен се скри,
погледнах го и после го забравих.
В душата ми отново студ вали
и всяка дума белези оставя!
Във утрото ще се роди дъга,
ще долетят щастливи пеперуди…
Изгубен ангел днес съм без крила,
но утре пак с мечта ще се събудя…
Таня Симеонова
10.05.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
