May 10, 2017, 11:24 PM  

Случайна тъга 

  Poetry » Phylosophy
893 5 8

Тъга случайна тихо пропълзя,

промъкна се виновна сянка в мрака,

издебна ме зад облака сълза,

небето ме прегърна и заплака…

Бездомен спомен тайно в мен се скри,

погледнах го и после го забравих.

В душата ми отново студ вали

и всяка дума белези оставя!

Във утрото ще се роди дъга,

ще долетят щастливи пеперуди…

Изгубен ангел днес съм без крила,

но утре пак с мечта ще се събудя…

 

Таня Симеонова

10.05.2017 г.

© Таня Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??