Случка с Муза
Случка с Муза
Чука някой на вратата.
Късно е за гости май?
Гледам мърда се бравата.
Чувам в двора кучи лай.
През прозореца погледнах-
дама с рокля на цветя.
Към контакта се пресегнах,
блесна вънка светлина.
Ключа превъртях, отворих,
тя замръзна изведнъж.
В мен очите ококори
и прошепна: леле, мъж!
С поглед бързо ме премери,
колко струвам прецени.
А сърцето ми трепери
и в ушите ми звъни.
Може ли да вляза? – Може,
щом дошла си в този час.
А ще може ли и ложе?
Е, място имаме у нас.
Ох, сладурче, аз съм твойта
муза. Целуни ме ти!
Ако искаш свойта блуза
в миг ще смъкна, разбери!
После ще ти дам идея
за поема и за стих.
И други работи умея,
но май, че много вино пих.
Тя залитна към бюфета,
аз прихванах я с ръце.
Е, такъв ми бил късмета.
Муза уж, а пиянде!
Щом я сложих на дивана
тя примлясна и заспа.
И край нея аз останах
та седях до сутринта.
Не написах нито дума,
нито ред не съчиних.
Щом се Музата събуди
с нея здраво се напих!
20.02.2018 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
