21.02.2018 г., 3:20 ч.

Случка с Муза 

  Поезия » Хумористична
759 2 3

 

Случка с Муза

 

Чука някой на вратата.

Късно е за гости май?

Гледам мърда се бравата.

Чувам в двора кучи лай.

 

През прозореца погледнах-

дама с рокля на цветя.

Към контакта се пресегнах,

блесна вънка светлина.

 

Ключа превъртях, отворих,

тя замръзна изведнъж.

В мен очите ококори

и прошепна: леле, мъж!

 

С поглед бързо ме премери,

колко струвам прецени.

А сърцето ми трепери

и в ушите ми звъни.

 

Може ли да вляза? – Може,

щом дошла си в този час.

А ще може ли и ложе?

Е, място имаме у нас.

 

Ох, сладурче, аз съм твойта

муза. Целуни ме ти!

Ако искаш свойта блуза

в миг ще смъкна, разбери!

 

После ще ти дам идея

за поема и за стих.

И други работи умея,

но май, че много вино пих.

 

Тя залитна към бюфета,

аз прихванах я с ръце.

Е, такъв ми бил късмета.

Муза уж, а пиянде!

 

Щом я сложих на дивана

тя примлясна и заспа.

И край нея аз останах

та седях до сутринта.

 

Не написах нито дума,

нито ред не съчиних.

Щом се Музата събуди

с нея здраво се напих!

 

20.02.2018 г.

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??