Случка в КАТ или мечтата на един кон
Аз съм гладно конче от маалата,
кротко в КАТ паса си аз тревата.
Бавно, бавно вдигнах си главата
и изведнъж видях пред мене сочна кака.
А бе, хора!!! Гладен съм кат куче!
Моят циганин ме бие и силите ми смуче.
Само глад и бой откак съм се родил,
а с кобилка веч две години не съм бил.
Изведнъж кат падна ми пердето,
силно разтуптя ми се сърцето.
И реших аз каката да си целуна
и засилих се към нейната муцуна.
Тя се завъртя и лакет ми подаде,
аз целунах я и падна тя назаде.
Исках да се извиня и към нея тръгнах кротко.
Тя погледна ме и уби във мене всичко конско.
Всеки месец ходя да я търся в КАТ.
Нея нема я, а мене ме е яд.
Разбрах, че Пепи казва се момата.
Искам да ме вземе и махне от маалата.
Като гледам нейните килограми,
ще има тя парички и мен да храни.
Няма вече да гладувам,
ще започна да спортувам!
И от мършав и дръглив,
жребец ще стана як и див!
Пепи ще ме води на конна надпревара,
купи ще печелим,
мене никой не ще изпревари.
Ще стане мойта кака най-богата
и всички ще си викат еба ти и момата!
Кон ухапа я и забогатя,
ако слон я хапне, я каква ще стане тя...
P.S. Случката е по действителен случай в КАТ Пловдив. Всяка прилика с хора или жени, освен Пепи, е случайна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лусиа Попова Всички права запазени
!
! 
