(Вдъхновено от стиха на Самодива - "Само поискай")
Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.
Затова в природата ни нежна
случва се копнежът да умре.
Случва се да не намерим сили.
Случва се да не намерим път.
И когато всичко сме простили,
най-жестоко да ни наранят...
Може, в миг на слабост, неусетно
да ни завладее нов копнеж.
Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.
© Яким Дянков Всички права запазени