Сляпа
/след една „Раздяла“/
И махам аз, обляна във сълзи,
но нямам сили да продумам:
той, влакът още е далеч, пълзи,
но в мислите ми вече си изгубен...
...Разхождам се с затворени очи
в раздраните от слънцето тунели,
пропукана от твоите следи,
помилвали, целунали и взели.
И мракът е студен, шепти...
Пеша с изтръпнало сърце те търся...
От вътре, в мене светиш ти,
а топлината ти ме дърпа... и разкъсва...
И ето ме, обляна в светлина
живея и не знам дали е редно.
Разлистена във твойта тишина
не смея да те гледам за последно...
Заключих се във спомена за теб
към новия ти свят надежда устремила.
По релсите разхожда се дете,
но не с очи, целува те с усмивка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
