28.03.2016 г., 1:57 ч.

Сляпа 

  Поезия » Любовна
908 2 25

/след една „Раздяла“/

 

И махам аз, обляна във сълзи,
но нямам сили да продумам:

той, влакът още е далеч, пълзи,
но в мислите ми вече си изгубен...

 

...Разхождам се с затворени очи
в раздраните от слънцето тунели,
пропукана от твоите следи,
помилвали, целунали и взели.

 

И мракът е студен, шепти...
Пеша с изтръпнало сърце те търся...
От вътре, в мене светиш ти,
а топлината ти ме дърпа... и разкъсва...

 

И ето ме, обляна в светлина
живея и не знам дали е редно.
Разлистена във твойта тишина
не смея да те гледам за последно...

 

Заключих се във спомена за теб
към новия ти свят надежда устремила.
По релсите разхожда се дете,
но не с очи, целува те с усмивка...

© Йоана Всички права запазени

29/30.08.2015

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Заключих се във спомена за теб ...
  • Браво!
  • Тъжно и красиво. Поздрав!.
  • Заключих се във спомена за теб ! Красиво казано !
  • Поетична образност и чувственост! Поздравления!
  • Много силен и стойностен стих! Прекрасно!
  • Благодаря, Младене...
  • Силна и възвишена поезия!
  • Поздрав, Руми! Благодаря ти!
  • Прекрасно е, Йоана! Какво да кажа, просто ме завладя! Поздрав и от мен!
  • Благодаря ви! Имайте светли дни и много вдъхновение!
  • Даа, хубаво е!
  • Харесах!
  • "И мракът е студен, шепти...
    Пеша с изтръпнало сърце те търся...
    От вътре, в мене светиш ти,
    а топлината ти ме дърпа... и разкъсва...

    И ето ме, обляна в светлина
    живея и не знам дали е редно.
    Разлистена във твойта тишина
    не смея да те гледам за последно...

    Заключих се във спомена за теб
    към новия ти свят надежда устремила.
    По релсите разхожда се дете,
    но не с очи, целува те с усмивка..."
  • Толкова красива история е разказана в тези стихове...!!!
    Един скъп човек в моя живот казва следното, когато присъства в своя или в някоя друга мечта: Видях, усетих и запомних чувствата от това!
    Не е от значение по колко труден или лесен път ще върви човек, ако това е неговия път, важното е как ще го извърви, въпреки "мрака", "раздялата", "студа" , въпреки тръните..., ако той може да допусне светлината до себе си като теб Йоана, тя винаги ще бъде в него независимо "релсите" по които върви...
    Имаш светлината, имаш надеждата, вярата в един различен свят, по-реален от всички останали, имаш усмивката, с която да даряваш любовта, въпреки раздялата да познаваш и обединението...
    Бъди си винаги ти, такава каквато си!!!
  • Много хубаво! Браво, Йоана!
  • Прочетох няколко пъти. Страхотна си!
  • "... живея и не знам дали е редно" - тези думи буквално ме разбиха!
  • Много красиви и силни поетични образи!!! Браво, пиши така, както си го правила преди!
  • Съвсем различен стил в изказа, който лично на мен много ми допада!
  • Стихотворението е старо, значи по-скоро имам влошаване Шегичка. Благодаря ви!
  • Тук имаш подобрение в ритъм и мелодичност. Метафорите ти също са по-стегнати. За съдържанието откъм емоция няма какво да говоря, то си е въздействащо. Поздравления от мен.
  • Прекрасно, Йоана!
  • Това вече е нещо съвсем друго! Това е Йоана, която искам да чета! Хареса ми, браво!
Предложения
: ??:??