/след една „Раздяла“/
И махам аз, обляна във сълзи,
но нямам сили да продумам:
той, влакът още е далеч, пълзи,
но в мислите ми вече си изгубен...
...Разхождам се с затворени очи
в раздраните от слънцето тунели,
пропукана от твоите следи,
помилвали, целунали и взели.
И мракът е студен, шепти...
Пеша с изтръпнало сърце те търся...
От вътре, в мене светиш ти, ...