16.08.2010 г., 9:51 ч.

Сляпо момиче 

  Поезия » Гражданска
968 0 7

 

 

 

Автори:  Николина /автор/ и Тодор Трайчев /автор-редактор/

 

Център за социална рехабилитация и интеграция

с. Дълбок дол, общ. Троян

Николина Методиева Маринова – род. 9 май 1986г в гр.Самоков

Обичам да се усамотявам и да мисля за приятелите си.

 

 

СЛЯПО МОМИЧЕ

 

Момичето със златните коси

обичаше да гледа към простора

и сякаш тъжните пресъхнали очи

се пълнеха с образи на хора.

 

Момичето със слепите очи

обичаше да гледа тези тези хора

и само най-прекрасните мечти

прогониха събраната умора.

 

Усмивката се будеше сама

при всеки допир на човешко рамо,

а топлата поникнала сълза

таеше нещо чисто и голямо.

 

Момичето със златните коси

обичаше да гледа към простора

и сякаш тъжните пресъхнали очи

се пълнеха с образи на хора.

 

 

 

 

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е! Наистина такива стихове ни показват колко е труден живота на някои от нас и ни кара да се замислим как щяхме да се справим на тяхно място. Поклон!
  • Тук думите ми са излишни...Поклон!
  • Не мислете, че само вие плачете. Те също четът отзивите ви , пишат още и плачат от радост. А аз не знам какво да ги правя. Стискам зъби и продължавам да им давам кураж. Това е... Друго няма.
  • Поздравления за благородната ти кауза!
  • и мен ме разплака ... без думи ...
  • Силно въздействащо....да помнят "зрящите" , че най- добре се вижда с очите на душата!
    Поздрав и , Николина!
  • Неверочтно е... тъжно, силно, казващо токова много!
    натъжи ме...
Предложения
: ??:??