16.08.2010 г., 9:51

Сляпо момиче

1.4K 0 7

 

 

 

Автори:  Николина /автор/ и Тодор Трайчев /автор-редактор/

 

Център за социална рехабилитация и интеграция

с. Дълбок дол, общ. Троян

Николина Методиева Маринова – род. 9 май 1986г в гр.Самоков

Обичам да се усамотявам и да мисля за приятелите си.

 

 

СЛЯПО МОМИЧЕ

 

Момичето със златните коси

обичаше да гледа към простора

и сякаш тъжните пресъхнали очи

се пълнеха с образи на хора.

 

Момичето със слепите очи

обичаше да гледа тези тези хора

и само най-прекрасните мечти

прогониха събраната умора.

 

Усмивката се будеше сама

при всеки допир на човешко рамо,

а топлата поникнала сълза

таеше нещо чисто и голямо.

 

Момичето със златните коси

обичаше да гледа към простора

и сякаш тъжните пресъхнали очи

се пълнеха с образи на хора.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е! Наистина такива стихове ни показват колко е труден живота на някои от нас и ни кара да се замислим как щяхме да се справим на тяхно място. Поклон!
  • Тук думите ми са излишни...Поклон!
  • Не мислете, че само вие плачете. Те също четът отзивите ви , пишат още и плачат от радост. А аз не знам какво да ги правя. Стискам зъби и продължавам да им давам кураж. Това е... Друго няма.
  • Поздравления за благородната ти кауза!
  • и мен ме разплака ... без думи ...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...