30.10.2018 г., 9:59 ч.

"Слънце" 

  Поезия » Любовна, Философска
577 1 2

                                                  "Слънце"

 

Слънце ме наричаше ти някога.

Къде си ти, жено няма те сега?

Без мен не можеш ми каза,

а хората не могат без топлина!

 

А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа,

като Слънцето хората по цялата Земя!

Ти си отиде и при мен настана Зима,

студено е, тъжно е, но и без тебе то изгря!

 

Намерила си друго "Слънце"ти сега,

и него сигурно наричаш с тази дума.

А вярваш ли че можеш без топлина​,

защото Слънцето дарява я на хората!

 

Не го наричай, не използвай тази дума,

не го лъжи, за да не изпитва болката!

Когато си тръгнеш отново и от него ти,

и го забравиш, отново завинаги!

А то Слънцето е високо, грее и блести!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??