"Слънце"
721
1
2
"Слънце"
Слънце ме наричаше ти някога.
Къде си ти, жено няма те сега?
Без мен не можеш ми каза,
а хората не могат без топлина!
А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа,
като Слънцето хората по цялата Земя!
Ти си отиде и при мен настана Зима,
студено е, тъжно е, но и без тебе то изгря!
Намерила си друго "Слънце"ти сега,
и него сигурно наричаш с тази дума.
А вярваш ли че можеш без топлина,
защото Слънцето дарява я на хората!
Не го наричай, не използвай тази дума,
не го лъжи, за да не изпитва болката!
Когато си тръгнеш отново и от него ти,
и го забравиш, отново завинаги!
А то Слънцето е високо, грее и блести!
© Валентин Миленов All rights reserved.
