Роби (Роберт)
511 3486
28.11.2017 г., 15:02 ч.  

Не можеш самотата да излъжеш 

  Поезия
1616 18 22

Когато ме потиска тишината

и утрото безкрайно е далече,

със образи насищам тъмнината

и  стаята ми не е празна  вече.

 

Рисувам смях на влюбено момиче,

или любовно гукане на гълъб...

И стъпки на деца, които тичат,

пространството на стаята изпълват...

 

И звук на саксофон  добавям също,

а той във тежък, страстен блус извива

и тъмнината със любов  насища,

а после с часове не си отива...

 

Защо  картини вкарвам  в тъмнината?

Ужасно е  самотен  ако бъдеш!...

Тогава те убива самотата!

А нея  няма как да я излъжеш!...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво!
  • Данаиле, Мария, Ирина, Безжичен, радват ме позитивните ви отзиви!...Блатодаря ви от сърце!...
  • Прекрасно, добре написано и въздействащо стихотворение! Браво.
  • Как съм го изпуснала тоя стих,с такова съдържание,което съпреживях с героя ти ,Роби!То пък,кой ли от другите ти няма подобно въздействие?!
  • Можеш ли да изгориш пепелта
    и да уплашиш с дъжд мокрия?
    Мъртвият не се бои от смъртта,
    живият - от живота.

    Вечно тичаме след илюзии
    и строим светове от дим.
    Който няма какво да губи,
    е неуязвим.
    Поздравления, Роби.
  • Много ми хареса, Роби! Отива в любими! Поздравления!
  • Привет, Марина!...Благодаря че се отби при мен!...
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря на всички, отделили от времето си, за този стих!
  • Поздравление за хубавия стих!
  • Ех, Роби, прекрасно е!
  • Прекрасно изразен стих, за една вечна тема, която вълнува всеки творец. Не мисля, че въображението на твореца е толкова талантливо, за да може да си измисли споделеност. Остава едно усещане за празнина.
    Поздравления за майсторството, Роби! Пак ме хвърли в размисъл.
  • Така е, не можеш... няма как!...
    Колко красива може да бъде самотата, описана в рими... Но лепкавото чувство остава.
  • И аз като лирическия, се спасявам във въображаемия свят, който си създавам в такива моменти... Чудесно си пресъздал този момент, Роби! Привет!
  • Поетът трябва да пише за всичко. И ти го правиш, Роби.
    Поздравления!
  • Ти си успял! С наблюдателност и въображение!
  • "няма как..." Роби - габаритите и са несъизмерими...
    Както всеки път - чудесно изпълнение!
  • Навява тъга и буди състрадание.
    Поздравления за силно въздействащата творба, Роби!!!
  • Всички тези картини човек рисува сам.
    Единствено двама могат да рисуват любов.
    Така, че самотата е естествена и необходима. Иначе едва ли щеше да ги има стиховете. Лоша е самотността, но едва ли един творец страда от нея. Нея нищо не може да я излъже.
  • „Ако някой е сам, не значи, че е самотен, също както ако някой е сред тълпата, пак не значи, че не е самотен.“ Епиктет

    А може би тази жива, наситена с любов, уют и топлина картина, която рисува лирическият, е начин да създаде у себе си усещане за пълнота и комфорт. Но съм напълно съгласна, че самотата може да те убие. Тя е състояние на ума, с което всеки сам трябва да се справи. Страшно много ми хареса тази творба, Роби! Приеми моите поздравления!
  • Великолепен, мъдър стих, който несъмнено ми е вече любим! Поздрави, Роберт! Докато държиш перото, самотата не е страшна...
  • Ааа, Роби, това не си ти! Прочетох го и се върнах горе, за да се уверя, че този стих е на Роби. Много ми се иска да те прегърна и да разделя с теб тази самота! Искам да възкреся онзи щастливия Роби, със заразното чувство за хумор. Липсват ми усмихнатите сутрини с твоите “злочести“ семейни драми! Пожелавам ти скорошно възстановяване на музата! Иначе стихът ти е затрогващ!
Предложения
: ??:??