Слънце мое
Слънце мое ненагледно,
пътят ми огряваш с красота!
Ще те видя ли отново
утре рано, сутринта?
Ще докоснеш ли лицето
и косата ми да позлатиш?
Ще почувстваш ли сърцето,
тихо пак да ми шептиш?
Слънце мое ненагледно,
чакам твоите лъчи –
хубави, красиви, нежни,
радваш моите очи!
Ти си радостта за мене,
искам да ме поздравиш!
Аз си мисля все за тебе,
затова така блестиш!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени