Слънце мое
Слънце мое ненагледно,
пътят ми огряваш с красота!
Ще те видя ли отново
утре рано, сутринта?
Ще докоснеш ли лицето
и косата ми да позлатиш?
Ще почувстваш ли сърцето,
тихо пак да ми шептиш?
Слънце мое ненагледно,
чакам твоите лъчи –
хубави, красиви, нежни,
радваш моите очи!
Ти си радостта за мене,
искам да ме поздравиш!
Аз си мисля все за тебе,
затова така блестиш!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
