Слънце мое
Слънце мое ненагледно,
пътят ми огряваш с красота!
Ще те видя ли отново
утре рано, сутринта?
Ще докоснеш ли лицето
и косата ми да позлатиш?
Ще почувстваш ли сърцето,
тихо пак да ми шептиш?
Слънце мое ненагледно,
чакам твоите лъчи –
хубави, красиви, нежни,
радваш моите очи!
Ти си радостта за мене,
искам да ме поздравиш!
Аз си мисля все за тебе,
затова така блестиш!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
