Слънце мое
Слънце мое ненагледно,
пътят ми огряваш с красота!
Ще те видя ли отново
утре рано, сутринта?
Ще докоснеш ли лицето
и косата ми да позлатиш?
Ще почувстваш ли сърцето,
тихо пак да ми шептиш?
Слънце мое ненагледно,
чакам твоите лъчи –
хубави, красиви, нежни,
радваш моите очи!
Ти си радостта за мене,
искам да ме поздравиш!
Аз си мисля все за тебе,
затова така блестиш!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
