23.04.2012 г., 8:39 ч.

Слънце надморската столица грееше 

  Поезия » Хумористична
505 0 5

 

Слънце над морската столица грееше,
грееше летният ден.
Бял албатрос във небето се рееше,
в златни лъчи озарен.

Долу под него народът си щъкаше,
с вечната грижа за хляб.
А албатросът понякога цвъкаше,
както летеше над тях.

Тоз върху който курèшката паднеше,
той бе белязан с късмет:
вземаше лист, химикалката грабваше,
ставаше първи поет!

*
Аз затова съм толкова бездарен –
че от курèшката не бях ударен.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Борко, Минка, Елина, Магинка, Оксиморон - благодаря за прочита, че се усмихнахте и за поздравите.
    Стихчето изглежда глупаво, но нали трябваше да си дам някакво обяснение защо някои са по-талантливи, а аз - по-бездарен. Всичко е зависело от случайността, нямам вина. Но някой по-талантлив може да има по-добро обяснение. Нали красивото момиче не вярва,че любовта е сляпа!
  • А ако беше ударен,
    щеше да си феноменален!
    Поздрави от Морската столица!
  • Хареса ми!Поздрав, Ангел!
  • Стихотворенията ти говорят, че си надарен с таланта да пишеш!Много харесах!Поздравления!
  • Може пък друга птица
    да ти бъде късметИца!
Предложения
: ??:??