Apr 23, 2012, 8:39 AM

Слънце надморската столица грееше

Poetry » Humorous

644 0 5

Слънце над морската столица грееше,
грееше летният ден.
Бял албатрос във небето се рееше,
в златни лъчи озарен.

Долу под него народът си щъкаше,
с вечната грижа за хляб.
А албатросът понякога цвъкаше,
както летеше над тях.

Тоз върху който курèшката паднеше,
той бе белязан с късмет:
вземаше лист, химикалката грабваше,
ставаше първи поет!

*
Аз затова съм толкова бездарен –
че от курèшката не бях ударен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ангар (Ангел Чортов)

Борко, Минка, Елина, Магинка, Оксиморон - благодаря за прочита, че се усмихнахте и за поздравите.
Стихчето изглежда глупаво, но нали трябваше да си дам някакво обяснение защо някои са по-талантливи, а аз - по-бездарен. Всичко е зависело от случайността, нямам вина. Но някой по-талантлив може да има по-добро обяснение. Нали красивото момиче не вярва,че любовта е сляпа!

2012-04-23T15:02:12+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

А ако беше ударен,
щеше да си феноменален!
Поздрави от Морската столица!

2012-04-23T14:45:13+03:00
fervor (fervor)

Хареса ми!Поздрав, Ангел!

2012-04-23T11:55:34+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Стихотворенията ти говорят, че си надарен с таланта да пишеш!Много харесах!Поздравления!

2012-04-23T09:27:37+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Може пък друга птица
да ти бъде късметИца!

2012-04-23T09:01:39+03:00