Слънце, слонче и момче
Силно… Слънцето печеше
над поля и градове.
Слонче… в жегата вървеше
редом до едно момче.
А момчето - в тази жега
взе да сгъва колена.
Под една върба полегна
и проплака на мига:
- Хайде, Слончо да се къпем
в недалечната река.
Във дълбокото да стъпим
на прохладната вода.
Да ме плиснеш там с хобота
под горещото небе,
че ми става, много топло!
В жегата не съм добре.
Слончо, без да се замисли
каза няколко слова:
- Много искам да те плискам
със хоботче по гърба!
Ти пък мен ще ме натъркаш
със сапун против мухи.
Че мухите ме… побъркват
в тези южни ширини.
Без… и миг да се забавят
в тази адска мараня,
двамата добри другари
се засилиха пеша
сред савани, край вулкани,
под надвесени скали,
към река със кални бани
и лекуващи води.
Дълго… двамата вървяха
в пожълтялата трева.
Чак следобед те се спряха
до прохладната река.
Слончо, пъргаво се втурна
във водата през глава.
Пък момчето, се цамбурна
със сапуни два в ръка.
В плиткото - то сапуниса
своя едричък другар.
Слончо… дълго бе улисан
под сапунения дар,
но момчето… не забрави
да напръска със вода.
Слънцето пък взе да прави
над другарите, дъга!
Юри Йовев
ноември 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
