Слънце в две ръце

Сънувам бързащи реки,

сънувам твоите очи,

сънувам пътища без край –

далечни в мрака светлини!

Сънувам вятъра навън,

сънувам пролетния звън!

Душата страда и гори –

със мен са миналите дни.

И нямам миг дори покой,

излива се над мен порой

от чувства, мисли и мечти,

в които някак пак си ти.

Сънувам свят далечен, син

и път, по който с теб вървим.

Пулсира моето сърце

и слънце нося в две ръце!

           Мария Мустакерска