Слънцето е точно като теб
Хей, любов,
пак си сменила очите си.
Виждам черни са, а черно ли виждаш?
На живота са розови мислите,
а косите му златни, разнищени.
И лицето ти толкова пролетно,
сякаш слънцето грее през него.
Но... душата ти тъжна, разголена...
онзи дом май не ти бе по мярка?
Разкажи ми, любов, ще те слушам.
Споделеното по-малко боли.
Е... може мъничко да се намуся,
но знае ли се? Започвай първа ти.
Добре, сгуши ме. Знам, че съм ревнива.
Не съм те молила да идваш в моя ден.
Златната премяна в утрин сива
е някак нереална според мен.
Не се ядосвай. Много си ми мила.
Виж залезът как вперил е очи.
За тебе е постлал коси от свила,
повярвай му, невеста му стани.
Красив е, виж, небесният букет,
с аромат на теменуги те прегръща.
То... слънцето, е точно като теб,
отива си, но после се завръща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
