Нека ти разкажа за луната
и нейната тъжна съдба.
Всеки път щом изгрее зората,
луната плаче и остава сама.
Ти я виждаш красива и бяла,
наобиколена от милиарди звезди.
Ала душата ù е тъй изтъняла,
а очите ù плуват в сълзи.
Тя мечтае за слънцето вечно
и по цели нощи не може да спи.
Ала то е все тъй далечно,
тя няма как да го доближи. ...