Слънцето изгря
Слънцето изгря ...
Ден се роди,а ноща си отиде.
Аз съм си същата и малко различна,
не съм друга, дори не съм по-добра.
Днес не съм онази питомната,
а много различната и много дивата.
Сега ще се облека ,малко съм болна,
но ще мине там във моята стара гора.
Ще стигна горе на "Камъка"
сред зелите борове и скали.
Ще облека бялото кимоно
и след усилни ката,ще се отпусна.
Ще дишам дълбоко до болка
дано да поема глътката воля,
която все не ми стига.
А после ще бягам между дърветата
когато почти се изгубя,
ще приклекна ,ще се помоля.
Ще плача ,разбира се ,как иначе
дивата от себе си ще прогоня..
Когато отново се опитомя
в къщи ще се прибера....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
