25.04.2020 г., 23:52

Слънцето ми се усмихна

614 0 0

Поглед чакан и далечен засиява.
Срамежливо ме обгръща.
Небе огряно от лъчи,
изгряват Нейните очи!

 

За всичко ослепях.
Да видя само Нея съм готов.
Гори във огън дивният й лик.
Прекрасният й взор,
дланта й мека,
сладкитят й глас- прекрасен,
мелодичен и небесен...
Плени завинаги моето сърце.

 

В морето от изгубени мечти
аз плувам към Теб,  
пленен от блясъка на Твоите очи.
Подай ръка и с мен бъди!
Скрий лицето ми със своите коси!

 

Намерих усмивката Ти!
...Твоята ръка!

 

Ела с мен!
Дръж ръката ми!
Ръката ми е Твоя!
Протягаш ръка за мен!
Познавам Твоето докосване!
Познавам Твоя сладък аромат!

 

Просто!
Красиво!
Безмълвно място...
Моята ръка в Твоята.
У дома съм...

 

В унес сладък онемели.
Очи безмълвно се изпиват.
Вземат си искри.

 

Сливане на две души,
на две сърца,
на две въздишки летни.
Един за друг...
забравили света.

 

Само с погледа си Ти
сърцето ми плени.
Само с допира
на твоята ръка,
в топлите ми длани.

 

Очи да нямах, обикнал Те бих!
Глух и в мрак само с докосване...
Без слух, без очи,
без допир дори,
в уханието Твое-
бих влюбил се пак!

       

            ***

 

Искам за Теб да остана
момичето с цветни коси.
Твоят копнеж!
Твоята мечта!
Слънцето на Твоите дни.

 

на Моята Яна

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Cassador Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...