Слънцето ми се усмихна

Поглед чакан и далечен засиява.
Срамежливо ме обгръща.
Небе огряно от лъчи,
изгряват Нейните очи!

За всичко ослепях.
Да видя само Нея съм готов.
Гори във огън дивният й лик.
Прекрасният й взор,
дланта й мека,
сладкитят й глас- прекрасен,
мелодичен и небесен...
Плени завинаги моето сърце.

В морето от изгубени мечти
аз плувам към Теб,  
пленен от блясъка на Твоите очи.
Подай ръка и с мен бъди!
Скрий лицето ми със своите коси!

Намерих усмивката Ти!
...Твоята ръка!

Ела с мен!
Дръж ръката ми!
Ръката ми е Твоя!
Протягаш ръка за мен!
Познавам Твоето докосване!
Познавам Твоя сладък аромат!

Просто!
Красиво!
Безмълвно място...
Моята ръка в Твоята.
У дома съм...

В унес сладък онемели.
Очи безмълвно се изпиват.
Вземат си искри.

Сливане на две души,
на две сърца,
на две въздишки летни.
Един за друг...
забравили света.

Само с погледа си Ти
сърцето ми плени.
Само с допира
на твоята ръка,
в топлите ми длани.

Очи да нямах, обикнал Те бих!
Глух и в мрак само с докосване...
Без слух, без очи,
без допир дори,
в уханието Твое-
бих влюбил се пак!

            ***

Искам за Теб да остана
момичето с цветни коси.
Твоят копнеж!
Твоята мечта!
Слънцето на Твоите дни.

на Моята Яна