2.06.2021 г., 9:53 ч.

Слънцето оставя отпечатък 

  Поезия » Свободен стих
412 3 6

Остана ми глътка вода

а не се вижда краят

на пустинята...

Жадуван оазис -

дали ще открия!

Остават стъпките

върху пясъчните дюни,

а слънцето е безпощадно.

Изригват огнени отблясъци!

Дали ще изпепелят -

враждебните ми мисли!

Вините си остават

и плетът вериги!

А душата ми е бяла,

поела в себе си -

толкова много неволи.

Вървя...а, сякаш времето

е спряло, веригите изгарят!

Сама ли си ги сложих?

В копнежа за доброто -

повиках тъмнината!

Изгаря пясъкът...

а времето замита

тихите ми стъпки,

изгубват се следите -

но нов път чертаят...

Поглеждам синевата -

перца на ангели се спускат,

докосват ми душата...

веригите отключват!

Оазиса достигнах -

живителна вода отпивам!

Поемам дъх -

сълзите се отронват...

Пречистващи, живителни -

прекрасни... перце на ангел

докосна ми душата - бяла!

А слънцето оставя отпечатък -

във времето което съм живяла!

 

13.05.2021г

Катя Джамова

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за
    хубавите думи и коментари!
  • " Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец..."
    Хареса ми!
  • В живота преминаваме през всичко, но търсим ли, изход винаги има. Слънцето-" слънцето е безпощадно", но е светлина и намираме живителната вода! Красиво и поучително!
  • Пътят е едно изпитание, всъщност е живота и любовта към свободата на духовното начало!
    Силна поанта!
    Поздравления, Катя!
  • Прекрасен финал на този толкова изстрадан стих.
    Животът наистина прилича на пустиня, но оазис винаги се намира. И перце на ангел! Мащабно и докосващо пишеш, Катя! Поздравявам те!

    П.П. Благодаря ти за подкрепата на моите текстове!
  • Какво бурно и мъчително пречистване на душата, накрая си успяла и вече е докосната с ангелско перце! Всичко преживяно лошо и трагично, вече се превръща в парещ пясък.Хареса ми, Катя и те поздравявам!
Предложения
: ??:??