2.06.2021 г., 9:53

Слънцето оставя отпечатък

738 3 6

Остана ми глътка вода

а не се вижда краят

на пустинята...

Жадуван оазис -

дали ще открия!

Остават стъпките

върху пясъчните дюни,

а слънцето е безпощадно.

Изригват огнени отблясъци!

Дали ще изпепелят -

враждебните ми мисли!

Вините си остават

и плетът вериги!

А душата ми е бяла,

поела в себе си -

толкова много неволи.

Вървя...а, сякаш времето

е спряло, веригите изгарят!

Сама ли си ги сложих?

В копнежа за доброто -

повиках тъмнината!

Изгаря пясъкът...

а времето замита

тихите ми стъпки,

изгубват се следите -

но нов път чертаят...

Поглеждам синевата -

перца на ангели се спускат,

докосват ми душата...

веригите отключват!

Оазиса достигнах -

живителна вода отпивам!

Поемам дъх -

сълзите се отронват...

Пречистващи, живителни -

прекрасни... перце на ангел

докосна ми душата - бяла!

А слънцето оставя отпечатък -

във времето което съм живяла!

 

13.05.2021г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за
    хубавите думи и коментари!
  • " Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец..."
    Хареса ми!
  • В живота преминаваме през всичко, но търсим ли, изход винаги има. Слънцето-" слънцето е безпощадно", но е светлина и намираме живителната вода! Красиво и поучително!
  • Пътят е едно изпитание, всъщност е живота и любовта към свободата на духовното начало!
    Силна поанта!
    Поздравления, Катя!
  • Прекрасен финал на този толкова изстрадан стих.
    Животът наистина прилича на пустиня, но оазис винаги се намира. И перце на ангел! Мащабно и докосващо пишеш, Катя! Поздравявам те!

    П.П. Благодаря ти за подкрепата на моите текстове!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...