Jun 2, 2021, 9:53 AM

Слънцето оставя отпечатък

739 3 6

Остана ми глътка вода

а не се вижда краят

на пустинята...

Жадуван оазис -

дали ще открия!

Остават стъпките

върху пясъчните дюни,

а слънцето е безпощадно.

Изригват огнени отблясъци!

Дали ще изпепелят -

враждебните ми мисли!

Вините си остават

и плетът вериги!

А душата ми е бяла,

поела в себе си -

толкова много неволи.

Вървя...а, сякаш времето

е спряло, веригите изгарят!

Сама ли си ги сложих?

В копнежа за доброто -

повиках тъмнината!

Изгаря пясъкът...

а времето замита

тихите ми стъпки,

изгубват се следите -

но нов път чертаят...

Поглеждам синевата -

перца на ангели се спускат,

докосват ми душата...

веригите отключват!

Оазиса достигнах -

живителна вода отпивам!

Поемам дъх -

сълзите се отронват...

Пречистващи, живителни -

прекрасни... перце на ангел

докосна ми душата - бяла!

А слънцето оставя отпечатък -

във времето което съм живяла!

 

13.05.2021г

Катя Джамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за
    хубавите думи и коментари!
  • " Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец..."
    Хареса ми!
  • В живота преминаваме през всичко, но търсим ли, изход винаги има. Слънцето-" слънцето е безпощадно", но е светлина и намираме живителната вода! Красиво и поучително!
  • Пътят е едно изпитание, всъщност е живота и любовта към свободата на духовното начало!
    Силна поанта!
    Поздравления, Катя!
  • Прекрасен финал на този толкова изстрадан стих.
    Животът наистина прилича на пустиня, но оазис винаги се намира. И перце на ангел! Мащабно и докосващо пишеш, Катя! Поздравявам те!

    П.П. Благодаря ти за подкрепата на моите текстове!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...