Когато те погледна, ти си слънцето в моя ден, 

сълзите пак капят от болка, че не си до мен.

Живея в мрак и самота, 

живея в пълната заблуда, 

чакайки да ми осветиш света, 

чакайки да не стана луда. 

Ти разпалваш всичко в мен, 

галиш нежно тъжните очи, 

до кога ще чакам този ден,

в който любовта няма да мълчи. 

Целуваш тъжно безмълвните устни полудели,

 а очите ми от тъга пак се затварят омалели. 

Като облак летях аз преди време, 

времето, когато бяхме двама… 

сега чакам някой болката ми мълком пак да вземе, 

да се затвори дълбоката ми рана.

 И пак ще минавам като призрак през улиците мъгливи,

 за да намеря светлината,

 за да намеря нужните ми сили.