Когато те погледна, ти си слънцето в моя ден,
сълзите пак капят от болка, че не си до мен.
Живея в мрак и самота,
живея в пълната заблуда,
чакайки да ми осветиш света,
чакайки да не стана луда.
Ти разпалваш всичко в мен,
галиш нежно тъжните очи,
до кога ще чакам този ден,
в който любовта няма да мълчи.
Целуваш тъжно безмълвните устни полудели,
а очите ми от тъга пак се затварят омалели. ...