Слънцето за друг изгря
Сутрин му махах с ръка.
Бързах да срещна очите му,
да бъда първият лъч за деня.
Отварях широко вратите,
прозорците с блясък дарих
да мога в приветствие тихо
да пиша по час скромен стих.
Доверие беше пътеката,
по нея аз крачех сама
и пазех ревниво утехата,
че в залеза ще се родя.
Беше приятелство.Пламенно.
Махах с ръка,не видях..
Дълго стоейки в измамата
слънцето за друг изгря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени