Aug 13, 2004, 3:04 PM

Слънцето за друг изгря

  Poetry
1.4K 0 4
Изгорях..А беше приятелство.
Сутрин му махах с ръка.
Бързах да срещна очите му,
да бъда първият лъч за деня.
Отварях широко вратите,
прозорците с блясък дарих
да мога в приветствие тихо
да пиша по час скромен стих.
Доверие беше пътеката,
по нея аз крачех сама
и пазех ревниво утехата,
че в залеза ще се родя.
Беше приятелство.Пламенно.
Махах с ръка,не видях..
Дълго стоейки в измамата
слънцето за друг изгря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
  • Стиховете ти не си приличат, но си приличат по едно нещо - притежателя!
  • Шегувам се, емоцийката е малко пресилена. На всеки е ясно, че оценките не могат да бъдат 100% обективни, затова е хубаво пишещите в този сайт да обменят мнения, а винаги може някой да мине и да "дари" по една двойка, ей, така, за красота!<img src='http://smileys.smileycentral.com/cat/29/29_3_4.gif' alt='Devil' border=0>
  • Благодаря ти много,но май само на теб..<img src='http://smileys.smileycentral.com/cat/29/29_1_3.gif' alt='Crying' border=0>

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...