yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
7.01.2016 г., 18:34 ч.

Слънчев лъч 

  Поезия
294 0 4

                                                       Слънчев лъч

 

 

Бродя като скитница у дома,

сякаш нищо не ми познато.

Блъскам се в стените бели,

няма ръце да ме спрат,

очи, които да ме разнежат

с изгрялата в тях любов.

Усмивката да гали душата

с обич по-голяма от света.

зората да ражда деня и нощта,

да остави в леглото цветя.

Сърцето ми пробожда стрела.

Ще мога ли да издържа

през прозореца да  гледам простора.

Ще дариш ли в съня ми рози,

с тях да ме галиш ти обеща.

Как искам да се къпя в щедрост,

да стоя в тишината с нежност,

да бъдеш моето слънчево утро,

да ме топлят само мечтите.

 Но теб те има и зная

със сълзи няма да рисувам.

Осанката ти в мене оживява,

споменът е жив

и не ще забравя  слънчевият лъч,

който ме огрява.

Ти оставаш моя светлина,

прогонваш в мене тъмнината.

А в бледо утро

твоята любов изгрява.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??