Слънчев лъч
Слънчев лъч
Бродя като скитница у дома,
сякаш нищо не ми познато.
Блъскам се в стените бели,
няма ръце да ме спрат,
очи, които да ме разнежат
с изгрялата в тях любов.
Усмивката да гали душата
с обич по-голяма от света.
зората да ражда деня и нощта,
да остави в леглото цветя.
Сърцето ми пробожда стрела.
Ще мога ли да издържа
през прозореца да гледам простора.
Ще дариш ли в съня ми рози,
с тях да ме галиш ти обеща.
Как искам да се къпя в щедрост,
да стоя в тишината с нежност,
да бъдеш моето слънчево утро,
да ме топлят само мечтите.
Но теб те има и зная
със сълзи няма да рисувам.
Осанката ти в мене оживява,
споменът е жив
и не ще забравя слънчевият лъч,
който ме огрява.
Ти оставаш моя светлина,
прогонваш в мене тъмнината.
А в бледо утро
твоята любов изгрява.
© Йонка Янкова All rights reserved.
